Литературный Клуб Привет, Гость!   ЛикБез, или просто полезные советы - навигация, персоналии, грамотность   Метасообщество Библиотека // Объявления  
Логин:   Пароль:   
— Входить автоматически; — Отключить проверку по IP; — Спрятаться
Не делать никаких уступок жизни есть признак безрассудства.
Демокрит
Пумяух**   / (без цикла)
Здравствуй, дедушка Мороз!
30 декабря в средней школе посёлка Хвойный для детей устроили новогодний праздник. Сергея Фёдоровича Дядькина, учителя физкультуры нарядили Дедом Морозом. Десятиклассница Оля Мошкина с удовольствием играла роль Снегурочки. Сергей Фёдорович даже в бороде был вполне узнаваем. Но малыши подыгрывали... Дед Мороз Сергей Фёдорович торжественно зажёг ёлку. Кружились в хороводе снежинки с голубыми и розовыми бантиками, зайчики в школьных брючках. Мария Игоревна Снежкова, она же Маша, учительница начальных классов с удовольствием плясала вместе со своими малолетками. В общем, хорошо получилось.
Утро 31 декабря выдалось солнечным и в меру морозным. Симпатичное выдалось утро. Было воскресение, и Маша могла позволить себе понежиться в постели.
Ёлка уже стояла в углу. И не какая-нибудь зачуханная, кривая или лысая, а настоящая лесная красавица. Пушистая! Замечательная! Директор школы договорился с лесхозом и вчера грузовик развёз ёлки по квартирам учителей. Маша, увидев ёлочку, ахнула. Такой ёлки у Маши никогда ещё не было. И вот ёлка стояла в углу и пахла!
Маше 23 года. В уходящем году Маша закончила педагогический институт и получила распределение в Хвойный. Сначала ей не хотелось ехать в глухомань, но получить другое место не удалось, и она смирилась, а вернее попыталась найти свои плюсы в сложившейся ситуации. А плюсы были. Главный – квартира. Где это слыхано, чтобы молодому специалисту давали не койку в общежитии, даже не комнату, а настоящую квартирку! Даже домик. Деревянный, жёлтенький. Веранда. Одна комнатка. Маленький садик. Яблони. Малина. Цветы. Домик Маше понравился очень. Понравился и сам посёлок. Большая часть посёлка – вот такие домики деревенского типа, меньшая – несколько блочных пятиэтажек. Дворец культуры. Универсам. Несколько продуктовых магазинов. Книжный. Даже, универмаг, хотя, очень маленький. Изумительно красивая природа. Речка. Невысокие холмы, покрытые лесами. Настоящая тайга, между прочим.
Ещё плюс – самостоятельность. Наконец-то Маша вылезла из-под тёплого родительского крылышка. Надо заметить, что квартира у Машиной семьи была однокомнатная. Даже подружек толком не приведёшь. А тут – сама хозяйка. Подружка в посёлке у Маши, правда, одна. Светка. На год старше. Преподаёт английский.
А, вот, кстати, и она! Светка, невысокая полненькая брюнетка с хвостом (в смысле причёски!), болтушка, очень эмоциональная влетела в Машину квартиру. Запыхавшаяся, румяная с мороза. Сразу поставила на пол здоровенную чёрную сумку.
– Машунь, привет! Ух, ты! Вот это ёлка! Хороша! У меня тоже красивая, but it’s nothing, as compared to yours!
– Чего-чего? Я французский изучала: Je ne parle pas d’englaise…
– Говорю, что твоя-то вообще обалденная. А что же ты ёлку не наряжаешь?
– Да, вот тебя жду. С Це У.
– А за продуктами ходила?
– Да нет же, тебя жду.
– Ну, ты мать даёшь! Новый год на носу, а она ещё не чухалась! Быстро одевайся, собирайся, красься, пудрись и пошли! Я, вот смотри пока, что принесла. Шампанское, лисички маринованные, конфеты «кара-кум», а вот…ты сейчас обалдеешь…жерех. Настоящий! Вяленый! А?
– О!!!! А мне родители смотри, что прислали. Сок маннннннннго!
– Ладно, одевайся живенько!
Маша оделась.

Весело болтая, девушки шли по улице. Маша была в своей любимой пушистой шубке и такой же пушистой шапочке.
Прохожие шли навстречу кто со свёртками, а кто с ёлкой. Попадались деды морозы и снегурочки. Дети играли в снежки. Настроение было чудесное, праздничное. Часто попадались знакомые. Посёлок маленький. Здоровались. Поздравляли.
Купить предстояло совсем немного: хлеб, масло, сыр, конфеты, шампанское. Остальное было в доме. Перед Новым Годом в школе дали хорошие наборы.
Зашли на почту. Маша позвонила родителям, поздравила их с Новым Годом, а они её. Дома было всё в порядке. Было чуть-чуть грустно, что мама и папа далеко, но в то же время была и какая-то гордость. Первый Новый Год Маша встречает сама! Уж она-то в грязь лицом не ударит. Встретит, как положено.
Пришли домой. Довольные. Чуть перекусили. Основное пиршество в полночь, как водится. Потом возились на кухне. Салат оливье получился очень недурно. Почти как у мамы.
Наряжать ёлку начали часа в 4. Игрушки Маша покупала загодя. Как только появились они в продаже в преддверии праздника, так и покупала до 31 декабря. В день приносила по 2-3.
Сначала повесили гирлянду лампочек. Включили для пробы. Здорово! Шары всех цветов с замысловатыми рисунками, еловые шишки. В детстве Маша просила начинать с шишек. Чтобы ёлка в шишках была. Прожектора. Сигары. Фонарики. Будильник, на котором всегда без пяти двенадцать. Улыбающийся полумесяц. Розовый заяц. Золотая звезда на верхушку. Очаровательные мишки. Снегурочка. Пенопластовый дед Мороз под ёлку. Мишура. К 6-и всё было готово. Дома на украшение ёлки уходило больше времени. Игрушек больше.
А ведь в Петропавловке-Камчатском Новый Год наступил уже давно.
Сели к телевизору. Как обычно «Ирония судьбы или с лёгким паром».
И вот уже «Страна моя». И поздравление с Новым Годом. И Спасская башня кремля на экране. Маша зажигает ёлку. Света открывает и спешно разливает по бокалам шампанское. Бой курантов. Из башни выплывают 4 цифры. С НОВЫМ ГОДОМ!!!
Потом – «Голубой огонёк». Света подарила Маше платок. Хороший такой, зелёный с цветами. Маша подарила Свете флакон духов «Может быть». Сидели часов до 3-х. Потом Света засобиралась. Маша уговаривала её переночевать.
– Зачем? Я же живу в двух кварталах от тебя.
Девушки вышли на улицу. Снег падал крупными хлопьями. Самая что ни на есть новогодняя погода. Какая ночь славная! В такие ночи и случаются чудеса.
– Знаешь,– говорила Маша,– Новый Год – мой самый любимый праздник. Я его люблю даже больше чем день рождения. В первом классе я была снежинкой. В восьмом – снегурочкой. Да! А во втором я написала стихи и читала их на новогоднем вечере в школе.
– Почитаешь?
– Да, ну! Они плохие. Не Пушкин. Что может написать восьмилетняя девочка.
– Ну, Маш! Ну, я прошу тебя!
– Светик, стыдно. Смеяться будешь.
– Ну, Маш! Ну, пожалуйста! Ну, чесслово не буду.
– Я тебя предупредила, что плохие?
– Предупредила. Предупредила. Читай.
– Ну, не Пушкин.
Зимою сильный был мороз
Всем красной краской красил нос.
Вдруг быстро капельку схватил,
Её в сосульку превратил.
И ёлку в руки взял мороз.
И в школу он её понёс.
– Ну, совсем не плохо для восьмилетней.
– Да брось ты!
Так беседуя они дошли до Светиного дома. Света пригласила зайти, но Маша отказалась.
Дома Маша разделась и легла в постель. Маша вспомнила, как лет в шесть она старалась не уснуть, чтобы не проспать пришествие Деда Мороза. Но мама сказала, что если Маша спать не будет, Дед Мороз не придёт совсем. Пришлось заснуть. А утром она нашла под ёлочкой новое платьице и настольную игру «С утра до вечера».
Постель была тёплой и уютной. За окном валил снег. Маша закрыла глаза. О, волшебная новогодняя ночь! Кажется, прислушаешься и услышишь звон бубенчиков тройки Деда Мороза.
… Динь-динь-динь! Всё ближе, ближе бубенчики. Тройка останавливается на улице. Слышны шаги на крыльце. Отворяется дверь. И входят Дед Мороз и Снегурочка. Дед Мороз в красном полушубке и с большим синим в звёздочку мешком. Снегурочка, молоденькая, русая, с огромной косой, в синем полушубке. Маша в ночной рубашке садится на кровати, удивлённо глядя на гостей.
– Здравствуй, Маша! – говорит Дед Мороз,– Что ты так удивлённо смотришь? Аль не ждала?
– Зд-дравствуйте! – выдавливает Маша, – Ждала, конечно! Садитесь. Ой! Простите, я в таком виде!
– Рассиживаться нам некогда: дети ждут. По всему миру. А насчёт вида своего не переживай, – говорит Дед Мороз. Однако садится.
– Расскажи теперь Маша, – продолжает он, – была ли ты хорошей девочкой, заслужила ли подарок? Ладно. Можешь ничего не говорить. Заслужила. Ну, девица-краса, говори, какой подарок ты от меня хотела бы получить.
Маша растерянно молчала.
– Стесняешься сказать, что ли? Ну, ладно. Тогда я сам.
Дед Мороз сунул руку в мешок и извлёк оттуда обувную коробку. В коробке оказались коричневые итальянские сапожки. Именно такие, о которых Маша мечтала.
– Носи, девица! Заслужила.
Маша взяла сапожки. Сапожки были холодные с мороза, глянцевые и пахли кожей.
– Примерь, – Маша натянула обувку,– В самый раз. Что ещё хочешь, Маша?… Молчишь? Ладно. Держи!
Дед Мороз ударил посохом по паркету. На тумбе вместо старенького чёрно-белого «Горизонта» появилась «Радуга 716». Маша с детства мечтала о цветном телевизоре. Дед Мороз снова стукнул посохом. В углу материализовалась стиральная машина. Ещё раз – холодильник «Минск», ещё раз – с улицы послышалось «би-би!».
– «Волга», – сказал Дед Мороз, – Вот ключи. Владей.
– Я не умею водить, – сконфузилась Маша.
– Научишься. Дело не хитрое. Что ещё ты хочешь, Маша Снежкова? Смотри-ка! И фамилия-то у тебя зимняя!
– Дедушка Мороз, – робея, начала Маша,– а можно сделать так, чтобы больше в мире нигде не было войны? И чтобы в Афганистане всё успокоилось, и наши солдаты смогли вернуться. И чтобы в ЮАР прекратился апартеид. Или сразу чтобы везде коммунизм наступил.
Дед Мороз вздохнул.
– Маша, ты ведь комсомолка.
– Конечно!
– А я - Дед Мороз. Дед Мороз, а не бог. Это он – всемогущий. Но ведь бога нет, сама знаешь. А я могу только подарки делать.
– Дедушка Мороз, – ещё больше сконфузилась Маша, – в мире столько бедных, столько детей голодают. Может быть, простите, что я вмешиваюсь,– Маша почувствовала, что краснеет, но, может быть подарки нужнее голодающим детям Африки?
Дед Мороз рассмеялся
– Молодец Маша! Добрая. И не эгоистка. Другая бы обрадовалась подаркам, а о других и не подумала бы. За это, – Дед Мороз снова ударил посохом, и в комнате появилась изумительной красоты полированная стенка, – вот тебе ещё подарок. А о детях Африки не беспокойся. Их я не забыл…А хочешь, поехали сейчас! В Африку! Это ненадолго. К утру вернёмся.
…Высоко-высоко над землёй неслась тройка Деда Мороза. Белоснежные кони перебирали ногами в воздухе. Внизу светились огоньки городов. Ветер свистел в ушах. Скорость была сумасшедшей. Тройка легко обгоняла самолёты. Ехали недолго. Вскоре кони начали снижаться. Дед Мороз сказал: «тпру!» и тройка приземлилась на опушке тропического леса. В свете луны серебрилась африканская речка. Из лесу доносились крики обезьян и львиный рык. Метрах в 20 от места посадки находилась деревня. Круглые глинобитные хижины под соломенные крыши. Колодец. Маша, Дед Мороз и Снегурочка вошли в одну из хижин. Дед Мороз посветил фонариком. Обстановка очень бедная. Мебели почти никакой. Укрывшись тряпками, в хижине спят родители и шестеро детей: три мальчика и три девочки. Дед Мороз тихонечко, чтобы не разбудить детей стукнул по земляному полу. Сразу в хижине появились мебель, холодильник, а заодно и электричество, телевизор (на этот раз «Рубин»), горы всякой одежды и снеди, а на столе – учебники.
– Дедушка Мороз! – удивилась Маша, – они же на русском языке!
– Ах, я старый балда! – Дед Мороз стукнул себя по лбу.
Он снова ударил посохом в пол, и учебники тут же перевелись на местный язык. При этом картинки на обложках остались прежними. На столе лежали “Algebra”, ”Fizica” и даже“Istorija SSSR”.
Дед Мороз, снегурочка и Маша заходили в хижины и оставляли подарки. А деревне в целом по Машиному совету подарили трактор «Кировец». Проснутся крестьяне, увидят трактор, и как его делить? Придётся объединяться в колхоз.
Маше было жарко. Африка всё-таки, хоть и ночь. Маша сняла шубку. Дед Мороз и снегурочка оставались в своём обычном наряде. Форма, всё-таки. А Вы могли бы себе представить Деда Мороза в плавках и снегурочку в купальнике?
Но ведь Снегурочка из снега. Как она не боится растаять? Маша спросила Снегурочку об этом. Та рассмеялась.
– Это только в сказке снегурочки из снега. А я живая, тёплая. Можешь потрогать. Смелее! Ну! – Снегурочка действительно оказалась тёплой и очень приятной на ощупь.
– И Дед Мороз тоже тёплый, – продолжала Снегурочка. Потрогай его, не бойся.
– Ой! – вскрикнула Маша. Это Дед Мороз сам стал трогать Машу.
И тут Маша обнаружила, что на ней ничего нет. Вообще. И на Деде Морозе и на Снегурочке тоже…
Маша открыла глаза. Конечно, это был сон. Но такой достоверный, такой сладкий…
«Горизонт» стоял на прежнем месте. Ни холодильника, ни стиралки. Эх! Ладно. Ну, и сон! Маша даже не уверена, что смогла бы рассказать его Свете до конца.
Маша пошарила под подушкой, потом спрыгнула с постели, подошла к ёлке, потом стала шарить по комнате, потом…

Света открыла дверь. По взволнованному лицу подруги она сразу поняла, что что-то случилось.
– Машенька что с тобой? Да проходи, не стой на пороге.
Маша вошла в прихожую (Света с родителями жила в пятиэтажке на третьем этаже) прошла за Светой в комнату. Села.
– Светочка, – начала Маша взволновано, – скажи, ты получила подарки?
– Ну, разумеется!
– А я, кажется, нет.
– Как это нет?! – Света даже возмутилась, – а платок это не подарок?
– Что ты, Светик, миленький! – Маша взяла подругу за руку. Чудный платочек! Спасибо тебе! Ты прелесть! А вот Дед Мороз мне почему-то ничего не подарил.
– Дед Мороз?!!! – Света аж подпрыгнула на стуле,– Дядькин?!!! У тебя с ним что, что-то серьезное?!
– Да какой Дядькин! – с досадой воскликнула Маша, – Дед Мороз настоящий, который подарки в Новый Год развозит.
– ?????????????????????????????????

Маша лежала на Светиной кровати. Машу бил озноб. У неё поднялась температура. Света, Елена Николаевна, Светина мама и Александр Анатольевич, Светин папа отпаивали Машу лекарствами и горячим чаем с малиной.
Перепуганная Елена Николаевна сбегала на переговорный пункт, и вечером в Хвойный, бросив все дела, прибыли Машины родители. Самолётом!
– Доченька, глупенькая, – Машина мама сидела на краюшке кровати и гладила Машины волосы,– неужели ты до сих пор верила в Деда Мороза? Ты ведь большая, тебе 23!
– Но ведь вы с папой никогда мне не рассказывали что…
– Что Деда Мороза не существует, – закончил за Машу папа, – но разве это было не очевидно? Ты же знаешь, сказка – это сказка. И про Бабу Ягу и про Змея Горыныча. Или ты и в них веришь?
– То Баба Яга, а то Дед Мороз!
– Ах ты глупенькая, – сказала мама. Неужто ты и не догадывалась, что подарки покупаем тебе мы.
– А когда Дед Мороз раздавал подарки в школе?
– Тоже мы. Покупали заранее и отдавали учительнице. Разве ты не обращала внимание, что на коробке с подарками всегда было написано: «Маша Снежкова» и класс. Чтобы не перепутать. И почерк всегда мой или папин. Не замечала? Знаешь, когда ты была совсем маленькая, меня очень умиляло, как серьёзно ты относишься к Новому Году. Я помню, как ты расспрашивала нас о Деде Морозе, как я рассказывала тебе о нём всё, что читала и слышала сама, а что не слышала, то придумывала. Мне и в голову не пришло, что ты будешь верить в Деда Мороза до двадцати трёх лет. Ну, большая же девочка! Разве можно верить в сказки? Я и додуматься не могла, что тебе надо всё разъяснять специально.
– Маша, – обратилась к ней Света,– но ведь Дядькин при тебе надевал костюм Деда Мороза. Или ты думала, что и в Школе плясал с нами настоящий Дед Мороз?
– Нет. Я, конечно, понимала, что Дед Мороз не может быть сразу в нескольких миллионах школ, и понимала, что большинство дедов морозов – переодетые люди. Но я верила, что где-то живёт настоящий. Там, далеко-далеко, в Гренландии.
Раздался звонок в дверь. Света пошла открывать. На пороге стоял пьяненький мужичонка в красном полушубке с отворотами и с белой бородой из ваты:
– Деда Мороза заказывали?
2001
Реховот
©  Пумяух**
Объём: 0.378 а.л.    Опубликовано: 17 10 2008    Рейтинг: 10.02    Просмотров: 3155    Голосов: 3    Раздел: Рассказы
«Курочка и пророк»   Цикл:
(без цикла)
«Дары фей»  
  Клубная оценка: Нет оценки
    Доминанта: Метасообщество Библиотека (Пространство для публикации произведений любого уровня, не предназначаемых автором для формального критического разбора.)
Добавить отзыв
Apriori18-10-2008 20:12 №1
Apriori
Тигрь-Людовед
Группа: Passive
– Да, вот тебя жду. С ЦУ.

не очень красиво читается...
лучше - с Цэ У.

– Ну, ты, мать, даёшь! Новый год на носу,


В целом, знаете.. мне даже понравилось. Ну как сказать.. у меня давным-давно пропало ощущение праздника - ооо, очень давно.. а я так любила Новый Год!.. куда больше дня рождения...
а сейчас праздник - это только хлопоты, и все :(
:): - смайл Шрёдингера
Пумяух**18-10-2008 21:59 №2
Пумяух**
Автор
Группа: Passive
Спасибо за отзыв! :)

Я тоже люблю Новый Год. Самый любимый праздник и самый таинственный.

Сргласен с замечанием. Сейчас исправлю.
Пумяух**23-12-2008 11:12 №3
Пумяух**
Автор
Группа: Passive
Ещё один мой рассказ перевели на болгарский.

Здраствуй Дедушка Мороз!!(на болгарском языке)

--------------------------------------------------------------------------------

Здравей Дядо Мраз!
На 30-ти декември в училището в село Хвойна се организира Новогодишно тържество за децата. Учителят по физическо Серегей Фьодороич Дядкин облякоха като Дядо Мраз. Ученичката от 10-ти клас Оля Мошкина с удоволствие изигра ролята на Снежанка. Сергей Ф. Дори и с брадата беше напълно узнаваем. Но мъниците поддържаха играта... Дядо Мраз Сергей.Ф тържествено запали лампичките на елхата. В кръг се въртяха снежинките, със светло сини и розови панделки,зайчета в училищните панталонки. Мария Игоревна Снежкова-Маша, учителка на началните класове с удоволствие танцуваше заедно с децата. Общо взето се получи добре.
Утрото на 31 декември беше слънчево и с мярка мразовито. Симпатично беше утрото.Беше неделя и Маша можеше да си позволи да се излежва в леглото. Елхата вече стоеше в ъгъла. И не някаква обрухана,крива или плешива, а истинска горска красавица. Директорът на училището се договори с горското и вчера камионът е закарал елхите по жилищата на учителите. Маша като видя елхата, ахна. Такава елха тя досега не е имала. И ето,че елхата стоеше в ъгъла и ухаеше!
Маша е на 23 години. През отиващата си година е завършила педагогика и е получила разпределение в Хвойна. Отначало не и? се искаше да заминава за тая затънтена местност, но не можа да получи друго място и тя се примири, по-точно се опита да намери плюсове в така стеклата се ситуация. А плюсове имаше. Главният е апартаментът. Къде го има това на млад специалист да дават не легло в общежитие, даже не стая, а истински апартамент .Дори къщичка. Дървена, жълтичка. Веранда. една стаичка. Малка градинка. Ябълкови дървета. Малинови храсти. Цветя. Маша много хареса къщичката. Хареса и? и самото селце. По-голямата част от селцето – са точно такива къщички, от селски тип, по-малката част са няколкото пететажни блока. Дворец на културата. Универсален магазин. Няколко хранителни магазина. Книжарница. Изумително красива природа. Рекичка. Невисоки хълмове, покрити с гори. Между другото-истинска тайга. Още един плюс е самостоятелността. Най-накрая Маша се освободила от топлото родителско крило. Трябва да се отбележи, че апартаментът на семейството на Маша беше едностаен. Трудно може и приятелките си да заведеш. А тук –сама си е домакиня. Само че в селото, приятелка и? беше единствено Светка. Година по-голяма. Преподава английски. А ето я и нея! Светка е ниска, пълничка брюнетка с опашка (в смисъл като прическа!), приказливка. Много развълнувана влетя в жилището на Маша. Запъхтяна, поруменела от студа .Веднага остави на земята огромна черна чанта.
- Машуня,здравей! Уха! Това се казва елха! Много е хубава! Моята също е хубава, but it’s nothing, as compared to yours!
- Моля-моля? Аз съм учила френски: Je ne parle pas d’englaise…
-Казвам ти,че твоята е направо зашеметяваща. А защо вече не я украсяваш?
-Чакам теб. От ЦУ.
-За продукти ходи ли?
-Не, теб чакам.
-Какво правиш ти ма, майко? Новата година идва, а тя още не се размърдала! Бързо се обличай, приготвяй се, гримирай се, напудри се и да тръгваме! Ето виж през това време какво съм донесла. Шампанско, гъбки мариновани, бонбони ,,Кара –кум” а ето ..сега ще припаднеш...риба, шаран. Истински, пушен. А?
-О!!!! Виж родителите какво са ми изпратили. Сок от манннннго!
-Хайде, обличай се бързичко!
Маша се облече.
Весело бърборейки, момичетата вървяха по улицата. Маша беше облечена с любимия си пухкав кожух и такава, същата пухкава шапчица.
Минувачите вървяха насреща кой с чанти,кой с елха. Срещаха се Дядо Мразовци и Снежанки. Децата си играеха със снежни топки. Настроението бе чудесно, празнично. Често се срещаха и познати. Селцето е малко. Поздравяваха се. Честитяха си. Предстоеше да се купят малко неща: хляб, краве масло, кашкавал, бонбони, шампанско. Другото го имаше. Преди Нова година от училището дадоха хубави сервизи за хранене. Отбиха се до пощата. Маша се обади на родителите си да им честити Новата година, и те честитиха на нея. Вкъщи всичко беше наред. Беше малко тъжно това, че мама и татко са далеч, но в същото време имаше и някаква гордост. Първата Нова година,която Маша посреща сама! Точно тя няма да се изложи! Ще посрещне празника както трябва.
Прибраха се вкъщи. Доволни. Леко си подложиха. Основният пир е в полунощ, както се води. После пошетаха в кухнята. Руската салата стана добре. Почти като на мама.
Украсяването на елхата започнаха към 4 часа. Играчките Маша купи предварително. Когато те се появиха в магазините и чак до 31 декември. На ден носеше по 2-3 играчки. Първо закачиха гирляндата с лампичките. Включиха ги за проба. Страхотно! Топките от всички цветове с интересни рисунки, шишарки. Като дете Маша винаги е молела да се почва с шишарките. Елхата да е с много шишарки. Прожектори, пури, фенерчета. Будилник, на който е винаги 12 без 5. Усмихващият се полумесец. Розовият заек. Златната зведа на връхчето. Очарователни мишки. Снежанка. Стиропореният дядо Мраз под елхата. Гирлянди. Към 6 всичко бе готово. Вкъщи за украсяването на елхата отиваше повече време. Играчките там са повече.
А в Петропавловск - Камчатски Новата година отдавна настъпи. Седнаха до телевизора. Както обикновенно ,,Ирония на съдбата или честита баня!,”. И ето вече ,,Моя страна”. Поздрвленията. Спаската кула на Кремъл е на екрана. Маша пали лампичките на елхата. Света отваря и разлива по чашите шампанското. Чуват се ударите на часовника. От кулата изплуват 4 цифри. Честита Нова година! После ,,Синият огън”. Света подари на маша забрадка. Хубава такава, зелена с цветя. Маша подари на Света парфюм ,,Може би”. Седяха до 3 часа. След това Света започна да се гласи да си ходи. Маша я навиваше да остане да пренощува.
-Защо? Живея през два квартала от теб.
Момичетата излязоха навън. Снегът валеше на едри парцали. Истинско новогодишно време. Каква хубава нощ! В такива нощи стават чудесата.
- Знаеш ли - каза Маша - Нова година е любимият ми празник. Обичам го повече даже и от рождения си ден. В първи клас бях Снежинка. В осми – Снежанка. А във втори написах стихове и ги четох на новогодишното тържество в училище.
- Ще ми почетеш ли?
- А, не! Те са лоши. Не е като на Пушкин. Какво може да напише осемгодишно момиче?
- Моля те,много те моля!
- Светик,срам ме е.Ще се смееш.
- Моля те! Обещавам да не се смея! Честно!
- Предупредих те,че са лоши?
- Да,предупреди ме. Чети.
- Е, не е Пушкин.
Зимата беше силен мраз
На всички боядисваше носовете с червен цвят
Изведнъж бързо капчицата хвана
В шушулка я обърна
И елахта в ръце взе мраз
И за училището той я понесе
- Не е никак зле за осемгодишна.
- Е, хайде сега!
Така беседвайки, те стигнаха до жилището на Света. Света покани да влязат, но Маша отказа.
Вкъщи Маша се съблече и легна в леглото. Спомни си как като шестгодишна се стараеше да не заспи, за да не проспи идването на Дядо Мраз. Но мама и? каза, че ако не спи, Дядо Мраз изобщо няма да дойде. Наложи се да заспи. А сутринта намери под елхата нови дрехи и настолната игра „От сутрин до вечер”.
Леглото беше топло и уютно. Зад прозореца валеше сняг. Маша затвори очи. О, вълшебна новогодишна нощ! Струва ти се, че ако се заслушаш ще чуеш звънчетата на тройния впряг на Дядо Мраз.
... Зън-зън-зън! Все по-близо и по-близо са звънчетата. Впрягът спира на улицата. Чуват се стъпки на входната врата. Вратата се отваря. И влизат Дядо Мраз и Снежанка. Дядо Мраз с червена полушуба и голям чувал. Снежанка, млада, руса, с дълга коса и синя полушубка. Маша, в своята нощна риза, сяда на леглото и удивено поглежда гостите.
-Здравей Маша! – казва Дядо Мраз – Защо гледаш така учудено? Не ни ли очакваше?
-Зд-ра-вейте! – изтърсва Маша – Чаках разбира се! Седнете. Ау! Извинете, аз съм в такъв вид!
-Нямаме време да сядаме: децата чакат. По целия свят. А за вида си не се притеснявай – казава Дядо Мраз, сядайки все пак.
-Кажи сега Маша – продължава той – беше ли добро момиче, заслужи ли подарък? Добре. Може да не казваш нищо. Заслужила си. Е красавице, кажи, какъв подарък ти се иска да получиш от мен?
Маша смутено мълчеше.
-Притесняваш се да кажеш, така ли? Е, добре. Тогава сам ще реша.
Дадо Мраз пъхна ръката си в чувала и измъкна от там кутия за обувки. В кутията имаше кафяви италиански ботушки. Точно такива, за които Маша мечтаеше.
-Носи ги момиче! Заслужила си ги.
Маша взе ботушките.Те бяха изстинали от студа, гланцирани и миришеха на кожа.
-Примряла – Маша обу обувките – Точно по мярка. Какво искаш още, Маша? Мълчиш? Добре. Вземи!
Дадо Мраз удари с тояжката си по паркета. На поставката вместо старичкия черно-бял „Хоризонт” се появи „Дъга 716”. Още от детството си Маша мечтаеше за цветен телевизор. Дядо Мраз отново почука с тояжката. В ъгъла се появи перална машина. Още веднъж – хладилник „Минск”, още веднъж – от улицата се чу „би-бит!”.
-„Волга” – каза Дядо Мраз – ето ти ключовете. Притежаваш я.
-Аз не умея да карам – засрами се Маша.
-Ще се научиш. Не е сложна работа. Какво още искаш Маша Снежкова? Я погледни! И фамилията ти е зимна!
-Дядо Мраз – стеснявайки се започнала Маша – а може ли да направиш така, че повече никога и никъде по света да няма война? Така, че в Афганистан всичко де се успокои и нашите войници да могат да се върнат. Така, че в ЮАР да спре апартейдът. Или така, че изведнъж навсякъде да настъпи комунизъм.
Дядо Мраз въздъхнал.
-Маша, ясно е че си комсомолка.
-Разбира се!
-А аз – Дадо Мраз. Дядо Мраз, а не Бог. Той е такъв – всемогъщ. Но Бог наистина няма, сама го знаеш. А аз мога да правя само подаръци.
-Дядо Мраз – още повече се засрамила Маша – по света има толкова бедни, толкова деца гладуват. Може би, извинете че така ви се набърквам – Маша почувствала, че се изчервява – но може би подаръците са нужни на гладуващете деца на Африка?
Разсмял се Дядо Мраз.
-Браво Маша! Добра си. И не си егоистка. Друга би се зарадвала на подаръците, а за другите не би и помислила. Затова – Дядо Мраз отново ударил с тояжката си и в стаята се появила изумително красива полирана стена – ето ти още един подарък. А за африканските деца не се притеснявай. Аз не съм ги забравил... А иска ли ти се да тръгнем сега! В Африка! Няма да е за дълго. До сутринта ще се върнем.
... Високо-високо над земята се носела тройката на Дядо Мраз. Белоснежните коне местели крака във въздуха. Долу светели огънчетата на градовете. Вятърът свистял в ушите. Скоростта била побъркваща. Тройката с лекота изпреварвала самолетите. Не пътували дълго. Скоро конете започнали да се снишават. Дядо Мраз казал „Пррр! И тройката се приземила в края на тропическа гора. В светлината на луната сребреела африканска река. От гората се носели крясъците на маймуни и рев на лъвове. На двайсетина метра от мястото, на което кацнали имало село. Кръгли глинени колиби със сламени покриви. Кладенец. Маша, Дядо Мраз и Снежанка влезнали в една колиба. Дядо Мраз осветил с фенер. Обстановката била много бедна. Почти нямало мебели. Предпазвайки се със сатър в колибата спели родителите и шестте им деца: три момчета и три момичета. Дядо Мраз тихичко, за да не разбуди децата, почукал по каления под. Изведнъж в колибата се появили мебели, а едновременно с това и електричество, телевизор (този път „Рубин”), планини от всякакви дрехи и храна, а на масата – учебници.
-Дядо Мраз! – изненада се Маша – те са на руски език!
-Ах, стар глупак съм аз! – Дядо Мраз се чукнал по челото.
Той отново ударил по пода и учебниците в този миг се превели на местния език. При това картинките на кориците си останали предишните. На масата лежали „Алгебра”, „Физика” и дори „История на СССР”.
Дядо Мраз, Снежанка и Маша, влизали в колибите и оставяли подаръци. А на селото, изцало по съвет на Маша, оставили за подърък трактор „Кировец”. Като се събудят селяните ще видят трактора и как ще го разделят? Ще се наложи да се обединят в колхоз. На Маша и? било горещо. Макар и нощ, все пак е Африка. Тя си съблякла палтото. Дядо Мраз и Снежанка си останали в обичайните костюми. Униформа – все пак. А вие можете ли да си представите Дядо Мраз по плувки и Снежанка в бански костюм? Но нали Снежанка е от сняг. Как не се страхува, че ще се разтопи? Маша попитала Снежанка за това. А тя се разсмяла.
-Така е само в приказките. А аз съм жива, топла. Може да пипнеш. По-смело! Е! – Снежанка наистина се оказала топла и много приятна при пипане.
-И Дядо Мраз също е топъл – продължила Снежанка. Докосни го, не се бой.
-Ау! – възкликнала Маша. Дядо Мраз сам я докоснал.
Маша забелязала, че върху нея няма нищо Въобще. И върху Дядо Мраз и Снежанка също...
Тя си отвори очите. Разбира се, това било сън. Но толкова истински, толкова сладък...
„Хоризонтът” си стоеше на предишното място. Нито хладилник, нито перална. Ех! Добре! Ех, че сън! Маша дори не била сигурна, че ще успее да го разкаже на Света до край. Маша порови под възглавницата, после скочи от леглото и тръгна към елхата, после започна да рови из стаята, после...
Света отвори вратата. По развълнуваното лице на приятелката си тя веднага разбрала, че нещо се е случило.
-Машенка, какво става с теб? Влизай де, не стой на прага.
Маша влезе през антрето (Света и родителите и? живеели на третия етаж, на пететажна сграда) и отиде в саята на Света. Седна.
-Светочка – започнала тя развълнувано - кажи ми, ти получи ли подаръци?
-Е, разбира се!
-А аз май не.
-Как така не?! – Света даже се възмутила – а забрадката не е ли подарък?
-Какво говориш, Светик, миличка! – Маша хвана приятелката си за ръката. Чудна е забрадката! Благодаря ти! Ти си прелест! Но ето Дядо Мраз, по някаква причина, нищо не ми е подарил.
-Дядо Мраз?!!! – Света подскочи на стола – Дядкин?!!! Имаш ли нещо с него, нещо сериозно?!
-Какъв ти Дядкин! – с досада възкликна Маша – Дядо Мраз, истинският, който носи веднъж- на нова тодина подаръци.
-
??????????????????????????????????????
Маша лежеше на Светиния креват. Побиваха я тръпки. Имаше температура. Света, Елена Николаевна - майката на Света и Александър Анатолиевич- бащата на Света, пояха Маша с лекарства и горещ малинов чай. Изплашената Елена Николаевна изтича до пощата и вечерта, захвърляйки всичките си ангажиминти, пристигнаха родителите на Маша. Със самолет!
-Дъщеричке, глупавичката ми – Майка и? седеше на крайчето на леглото и галеше Машините коси – нима до сега си вярвала в Дядо Мраз? Та ти си вече голяма, на 23 години си.
-Вие с татко никога не сте ми разказвали, че...
-Че Дядо Мраз не съществува – довърши баща и? - но нима това не е било очевидно? Ти знаеш, приказката си е приказка. И за Баба Яга и за Змея Горянин. Или ти и в тях вярваш?
-Едно е Баба Яга, а друго е Дядо Мраз!
-Ах ти, глупавичката ми – каза майка и?. Така ли и не се досещаше, че подаръците ти купуваме ние.
-А когато Дядо Мраз раздаваше подаръците в училище?
-Пак ние. Купувахме ги по-рано и ги давахме ан учителката. Нима не обръщаше внимание, че на кутията с подаръци винаги беше написано „Маша Снежкова” и класът. За да не стане объркване. И почеркът винаги е бил моят или на татко ти. Не забелязваше ли? Знаеш ли, когато ти беше съвсем малка, много ме умиляваше това, как сериозно ти се отнасяше към Нова година. Помня, как ни разпитваше за Дядо Мраз, как ти разказвах за него всичко, което бях чела и слушала аз самата, а което не бях чувала си измислях. Но на мен и през ум не ми е минавало, че ти ще вярваш в Дядо Мраз до 23 годишна възраст. Та ти си голямо момиче! Нима е възможно да вярваш в приказки? Аз и не съм се замислила, че трябва да ти се обясни всичко специално.
-Маша – обърна се към нея Света – Нали Дядкин е обличал пред теб костюм на Дядо Мраз. Или ти си мислеше, че в училище с нас е танцувал истински Дядо Мраз?
-Не. Аз разбира се бях наясно, че Дядо Мраз не може да бъде едновременно в няколко милиона училища, и разбирах, че повечето Дядо Мразовци са предрешени хора. Но вярвах, че някъде живее истинският. Там, далече-далече в Гренландия. От вратата се разнесе звън. Света отиде да отвори. На прага стоеше жалък пиян мъж в червена полушуба с маншети и бяла брада от вата:
-Да сте поръчвали Дядо Мраз?

Пара замечаний:
1. Не нужно было переводить на болгарский название телевизора "Радуга 716" и подобные. Надо было так и оставить. Мы же не переводум на русский слова "Хонда", "Грюндик" и "Адидас"
2. Я специально написал “Algebra”, ”Fizica” и “Istorija SSSR” латинскими буквами. В Африке, кажется, кириллицы нет.
Добавить отзыв
Логин:
Пароль:

Если Вы не зарегистрированы на сайте, Вы можете оставить анонимный отзыв. Для этого просто оставьте поля, расположенные выше, пустыми и введите число, расположенное ниже:
Код защиты от ботов:   

   
Сейчас на сайте:
 Никого нет
Яндекс цитирования
Обратная связьСсылкиИдея, Сайт © 2004—2014 Алари • Страничка: 0.03 сек / 34 •